монополен

Речник на българския език

монопо̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • монополин
  • монуполен
  • монуполин
  • мунополен
  • мунополин
  • мунуполен
  • мунуполин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мо-но-по-лен
непълен член мо-но-пол-ния
пълен член мо-но-пол-ни-ят
ж. р. мо-но-пол-на
членувано мо-но-пол-на-та
ср. р. мо-но-пол-но
членувано мо-но-пол-но-то
мн. ч. мо-но-пол-ни
членувано мо-но-пол-ни-те