монопо̀лен — прилагателно име (тип 79)
Значение
Грешни изписвания (7)
- монополин
- монуполен
- монуполин
- мунополен
- мунополин
- мунуполен
- мунуполин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед. ч. | м. р. | мо-но-по-лен | |
---|---|---|---|
непълен член | мо-но-пол-ния | ||
пълен член | мо-но-пол-ни-ят | ||
ж. р. | мо-но-пол-на | ||
членувано | мо-но-пол-на-та | ||
ср. р. | мо-но-пол-но | ||
членувано | мо-но-пол-но-то | ||
мн. ч. | мо-но-пол-ни | ||
членувано | мо-но-пол-ни-те |