преувеличение

Речник на българския език

преувеличѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. преувеличения, ср. Невярно представяне на нещата в уголемен вид.

Грешни изписвания (15)

  • преовелечение
  • преовеличение
  • преовилечение
  • преовиличение
  • преувелечение
  • преувилечение
  • преувиличение
  • приовелечение
  • приовеличение
  • приовилечение
  • приовиличение
  • приувелечение
  • приувеличение
  • приувилечение
  • приувиличение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-у-ве-ли-че-ние
членувано пре-у-ве-ли-че-ни-е-то
мн.ч. пре-у-ве-ли-че-ния
членувано пре-у-ве-ли-че-ни-я-та