предница

Речник на българския език

прѐдница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. предници, ж. Предна част — на кола, на дреха и др.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • преднеца
  • преднецъ
  • предницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пред-ни-ца
членувано пред-ни-ца-та
мн.ч. пред-ни-ци
членувано пред-ни-ци-те
звателна форма