преглас

Речник на българския език

прѐглас съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. прегласи, (два) прегласа, м. Спец. Преминаване на един звук в друг.

Грешни изписвания (1)

  • преглъс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прег-лас
непълен член прег-ла-са
пълен член прег-ла-сът
мн.ч. прег-ла-си
членувано прег-ла-си-те
бройна форма прег-ла-са
звателна форма