прегласите

Речник на българския език

1. прегласите — мн. ч. членувано

прегласите е производна форма на преглас (мн. ч. членувано).

2. прегласите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

прегласите е производна форма на преглася (сег. вр., 2 л., мн. ч.).