правист

Речник на българския език

правѝст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. правѝсти, м. Човек, който следва или е завършил право; юрист.

Грешни изписвания (1)

  • пръвист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-вист
непълен член пра-вис-та
пълен член пра-вис-тът
мн.ч. пра-вис-ти
членувано пра-вис-ти-те
бройна форма пра-вис-та
звателна форма