пра̀българин
—
съществително име, мъжки род
(тип 18)
Значение
мн. пра̀българи, м. Член на тюркско племе, което полага основите на българската държава през VII век.
прил. пра̀български, пра̀българска, пра̀българско, мн. пра̀български. Прабългарска държава.
прил. пра̀български, пра̀българска, пра̀българско, мн. пра̀български. Прабългарска държава.
Грешни изписвания (7)
- прабалгарен
- прабалгарин
- прабалгърен
- прабалгърин
- прабългарен
- прабългърен
- прабългърин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пра-бъл-га-рин | |
|---|---|---|
| непълен член | пра-бъл-га-ри-на | |
| пълен член | пра-бъл-га-ри-нът | |
| мн.ч. | пра-бъл-га-ри | |
| членувано | пра-бъл-га-ри-те | |
| бройна форма | пра-бъл-га-ри | |
| звателна форма | пра-бъл-га-ри-но | |