поя̀лник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. поя̀лници, (два) поя̀лника, м. Инструмент, с който се запоява.
Грешни изписвания (3)
- поялнек
- пуялнек
- пуялник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-ял-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | по-ял-ни-ка | |
| пълен член | по-ял-ни-кът | |
| мн.ч. | по-ял-ни-ци | |
| членувано | по-ял-ни-ци-те | |
| бройна форма | по-ял-ни-ка | |
| звателна форма | — | |