почетен

Речник на българския език

1. по̀четен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

по̀четна, по̀четно, мн. по̀четни, прил.
1. Който заслужава почит. Почетен гост.
2. Който изразява чужда почит. Почетна лента.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • почетин
  • почитен
  • почитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-че-тен
непълен член по-чет-ния
пълен член по-чет-ни-ят
ж. р. по-чет-на
членувано по-чет-на-та
ср. р. по-чет-но
членувано по-чет-но-то
мн. ч. по-чет-ни
членувано по-чет-ни-те

2. почетен — мин. страд. прич. м. р.

почетен е производна форма на почета (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки