потник

Речник на българския език

по̀тник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. по̀тници, (два) по̀тника, м.
1. Разг. Долна дреха без ръкави с голямо деколте.
2. Плъстена поставка под седло на кон за попиване на потта.

Грешни изписвания (1)

  • потнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пот-ник
непълен член пот-ни-ка
пълен член пот-ни-кът
мн.ч. пот-ни-ци
членувано пот-ни-ци-те
бройна форма пот-ни-ка
звателна форма