портупей

Речник на българския език

портупѐй съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

портупѐят, портупѐя, мн. портупѐи, (два) протупѐя, м. Спец. Ремък за носене на хладно оръжие.

Грешни изписвания (3)

  • портопей
  • пуртопей
  • пуртупей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пор-ту-пей
непълен член пор-ту-пея
пълен член пор-ту-пе-ят
мн.ч. пор-ту-пеи
членувано пор-ту-пе-и-те
бройна форма пор-ту-пея
звателна форма