попарен

Речник на българския език

1. попа̀рен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • попарин
  • пупарен
  • пупарин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-па-рен
непълен член по-па-ре-ния
пълен член по-па-ре-ни-ят
ж. р. по-па-ре-на
членувано по-па-ре-на-та
ср. р. по-па-ре-но
членувано по-па-ре-но-то
мн. ч. по-па-ре-ни
членувано по-па-ре-ни-те

2. попарен — мин. страд. прич. м. р.

попарен е производна форма на попаря (мин. страд. прич. м. р.).