попара

Речник на българския език

попа̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. попа̀ри, ж. Ястие от малки късчета хляб или друго тестено изделие в чай, мляко, вода и др.

Грешни изписвания (3)

  • попаръ
  • пупара
  • пупаръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-па-ра
членувано по-па-ра-та
мн.ч. по-па-ри
членувано по-па-ри-те
звателна форма