попарите

Речник на българския език

1. попарите — мн. ч. членувано

попарите е производна форма на попара (мн. ч. членувано).

2. попарите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

попарите е производна форма на попаря (сег. вр., 2 л., мн. ч.).