понеделник

Речник на българския език

понедѐлник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. понедѐлници, (два) понедѐлника, м. Денят след неделя и преди вторник.
прил. понедѐлничен, понедѐлнична, понедѐлнично, мн. понедѐлнични.
прил. понедѐлнишки, понедѐлнишка, понедѐлнишко, мн. понедѐлнишки.

Грешни изписвания (7)

  • понеделнек
  • пониделнек
  • пониделник
  • пунеделнек
  • пунеделник
  • пуниделнек
  • пуниделник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-не-дел-ник
непълен член по-не-дел-ни-ка
пълен член по-не-дел-ни-кът
мн.ч. по-не-дел-ни-ци
членувано по-не-дел-ни-ци-те
бройна форма по-не-дел-ни-ка
звателна форма