полилей

Речник на българския език

полилѐй съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

полилѐят, полилѐя, мн. полилѐи, (два) полилѐя, м. Висящо осветително тяло с много лампи или свещи.

Грешни изписвания (3)

  • полелей
  • пулелей
  • пулилей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ли-лей
непълен член по-ли-лея
пълен член по-ли-ле-ят
мн.ч. по-ли-леи
членувано по-ли-ле-и-те
бройна форма по-ли-лея
звателна форма