поизостря

Речник на българския език

1. поизо̀стря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • поезостря
  • пуезостря
  • пуизостря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-и-зос-т-ря по-и-зос-т-рим
2 лице по-и-зос-т-риш по-и-зос-т-ри-те
3 лице по-и-зос-т-ри по-и-зос-т-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-и-зос-т-рих по-и-зос-т-рих-ме
2 лице по-и-зос-т-ри по-и-зос-т-рих-те
3 лице по-и-зос-т-ри по-и-зос-т-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-и-зос-т-рех по-и-зос-т-рех-ме
2 лице по-и-зос-т-ре-ше по-и-зос-т-рех-те
3 лице по-и-зос-т-ре-ше по-и-зос-т-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизострил съм поизострила съм поизострило съм поизострили сме
2 лице поизострил си поизострила си поизострило си поизострили сте
3 лице поизострил е поизострила е поизострило е поизострили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизострил бях поизострила бях поизострило бяхме поизострили
2 лице беше поизострил беше поизострила беше поизострило бяхте поизострили
3 лице беше поизострил беше поизострила беше поизострило бяха поизострили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поизостря ще поизострим
2 лице ще поизостриш ще поизострите
3 лице ще поизостри ще поизострят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизострил ще съм поизострила ще съм поизострило ще сме поизострили
2 лице ще си поизострил ще си поизострила ще си поизострило ще сте поизострили
3 лице ще е поизострил ще е поизострила ще е поизострило ще са поизострили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поизостря щяхме да поизострим
2 лице щеше да поизостриш щяхте да поизострите
3 лице щеше да поизостри щяха да поизострят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизострил щях да съм поизострила щях да съм поизострило щяхме да сме поизострили
2 лице щеше да си поизострил щеше да си поизострила щеше да си поизострило щяхте да сте поизострили
3 лице щеше да е поизострил щеше да е поизострила щеше да е поизострило щяха да са поизострили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизострел съм поизострела съм поизострело съм поизострели сме
2 лице поизострел си поизострела си поизострело си поизострели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизострил съм поизострила съм поизострило съм поизострили сме
2 лице поизострил си поизострила си поизострило си поизострили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизострил била съм поизострила било съм поизострило били сме поизострили
2 лице бил си поизострил била си поизострила било си поизострило били сте поизострили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизостря щяла съм да поизостря щяло съм да поизостря щели сме да поизострим
2 лице щял си да поизостриш щяла си да поизостриш щяло си да поизостриш щели сте да поизострите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизострил щяла съм да съм поизострила щяло съм да съм поизострило щели сме да сме поизострили
2 лице щял си да си поизострил щяла си да си поизострила щяло си да си поизострило щели сте да сте поизострили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизострил бих поизострила бих поизострило бихме поизострили
2 лице би поизострил би поизострила би поизострило бихте поизострили
3 лице би поизострил би поизострила би поизострило биха поизострили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-и-зос-т-ри по-и-зос-т-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-и-зос-т-рен
непълен член по-и-зос-т-ре-ния
пълен член по-и-зос-т-ре-ни-ят
женски род по-и-зос-т-ре-на
членувано по-и-зос-т-ре-на-та
среден род по-и-зос-т-ре-но
членувано по-и-зос-т-ре-но-то
множествено число по-и-зос-т-ре-ни
членувано по-и-зос-т-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-и-зос-т-рил
непълен член по-и-зос-т-ри-лия
пълен член по-и-зос-т-ри-ли-ят
женски род по-и-зос-т-ри-ла
членувано по-и-зос-т-ри-ла-та
среден род по-и-зос-т-ри-ло
членувано по-и-зос-т-ри-ло-то
множествено число по-и-зос-т-ри-ли
членувано по-и-зос-т-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-и-зос-т-рел
женски род по-и-зос-т-ре-ла
среден род по-и-зос-т-ре-ло
множествено число по-и-зос-т-ре-ли

2. поизостря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизостря е производна форма на поизострям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. поизостря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизостря е производна форма на поизострям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. поизостря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизостря е производна форма на поизострям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).