поизострило
1.
поизострило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
поизострило
е производна форма
на поизостря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
поизострило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
поизострило
е производна форма
на поизостря (мин. деят. св. прич. ср. р.).