поѐзия
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. поѐзии, ж.
1. Само ед. Един от литературните родове, заедно с проза и драма.
2. Само ед. Художествено творчество в мерена реч, в стихове.
3. Остар. Художествено произведение в мерена реч; стихотворение.
4. Прен. Красота, която въздейства на чувствата и въображението. Любовта им е истинска поезия.
1. Само ед. Един от литературните родове, заедно с проза и драма.
2. Само ед. Художествено творчество в мерена реч, в стихове.
3. Остар. Художествено произведение в мерена реч; стихотворение.
4. Прен. Красота, която въздейства на чувствата и въображението. Любовта им е истинска поезия.
Синоними
Грешни изписвания (11)
- поезеа
- поезеъ
- поезея
- поезиа
- поезиъ
- пуезеа
- пуезеъ
- пуезея
- пуезиа
- пуезиъ
- пуезия
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-е-зия | |
|---|---|---|
| членувано | по-е-зи-я-та | |
| мн.ч. | по-е-зии | |
| членувано | по-е-зи-и-те | |
| звателна форма | — | |