1.
лѝрика
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Спец. Вид поезия, изразяваща чувствата и преживяванията на поета.
2. Съвкупност от произведенията от този вид. Българска лирика. Лириката на Вазов.
3. Музика, в която преобладават емоционално-субективни елементи.
прил. лирѝчен, лирѝчна, лирѝчно, мн. лирѝчни. Лиричен елемент. Лирична натура. Лирично настроение.
прил. лирѝчески, лирѝческа, лирѝческо, мн. лирѝчески. Лирически жанрове.
1. Спец. Вид поезия, изразяваща чувствата и преживяванията на поета.
2. Съвкупност от произведенията от този вид. Българска лирика. Лириката на Вазов.
3. Музика, в която преобладават емоционално-субективни елементи.
прил. лирѝчен, лирѝчна, лирѝчно, мн. лирѝчни. Лиричен елемент. Лирична натура. Лирично настроение.
прил. лирѝчески, лирѝческа, лирѝческо, мн. лирѝчески. Лирически жанрове.
Грешни изписвания (3)
- лирека
- лирекъ
- лирикъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ли-ри-ка | |
|---|---|---|
| членувано | ли-ри-ка-та | |
| мн.ч. | ли-ри-ки | |
| членувано | ли-ри-ки-те | |
| звателна форма | — | |
2. лирика — ед. ч. непълен член
лирика е производна форма на лирик (ед. ч. непълен член).