подобрен

Речник на българския език

1. подобрѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • подубрен
  • пудобрен
  • пудубрен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-доб-рен
непълен член по-доб-ре-ния
пълен член по-доб-ре-ни-ят
ж. р. по-доб-ре-на
членувано по-доб-ре-на-та
ср. р. по-доб-ре-но
членувано по-доб-ре-но-то
мн. ч. по-доб-ре-ни
членувано по-доб-ре-ни-те

2. подобрен — мин. страд. прич. м. р.

подобрен е производна форма на подобря (мин. страд. прич. м. р.).