подновен

Речник на българския език

1. подновѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • поднувен
  • пудновен
  • пуднувен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. под-но-вен
непълен член под-но-ве-ния
пълен член под-но-ве-ни-ят
ж. р. под-но-ве-на
членувано под-но-ве-на-та
ср. р. под-но-ве-но
членувано под-но-ве-но-то
мн. ч. под-но-ве-ни
членувано под-но-ве-ни-те

2. подновен — мин. страд. прич. м. р.

подновен е производна форма на подновя (мин. страд. прич. м. р.).