подмяна

Речник на българския език

подмя̀на съществително име, женски род (тип 43) редактиране

Значение

мн. подмѐни, ж. Смяна, размяна.

Грешни изписвания (3)

  • подмянъ
  • пудмяна
  • пудмянъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-мя-на
членувано под-мя-на-та
мн.ч. под-ме-ни
членувано под-ме-ни-те
звателна форма