подкован

Речник на българския език

1. подкова̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

подкова̀на, подкова̀но, мн. подкова̀ни, прил.
1. Който има подкови.
2. Който има отдолу желязо. Подкован бастун.
3. Прен. Разг. Който е много добре подготвен в определена област.

Грешни изписвания (7)

  • подкуван
  • поткован
  • поткуван
  • пудкован
  • пудкуван
  • путкован
  • путкуван

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. под-ко-ван
непълен член под-ко-ва-ния
пълен член под-ко-ва-ни-ят
ж. р. под-ко-ва-на
членувано под-ко-ва-на-та
ср. р. под-ко-ва-но
членувано под-ко-ва-но-то
мн. ч. под-ко-ва-ни
членувано под-ко-ва-ни-те

2. подкован — мин. страд. прич. м. р.

подкован е производна форма на подкова (мин. страд. прич. м. р.).