подивявам

Речник на българския език

подивя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

подивя̀ваш, несв. и подивѐя, св.
1. Ставам като див. Подивяло животно. Откъсна се от хората и подивя.
2. Разг. Раста буйно. Цветето подивя.

Грешни изписвания (7)

  • подевявам
  • подевявъм
  • подивявъм
  • пудевявам
  • пудевявъм
  • пудивявам
  • пудивявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-ди-вя-вам по-ди-вя-ва-ме
2 лице по-ди-вя-ваш по-ди-вя-ва-те
3 лице по-ди-вя-ва по-ди-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-ди-вя-вах по-ди-вя-вах-ме
2 лице по-ди-вя-ва по-ди-вя-вах-те
3 лице по-ди-вя-ва по-ди-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ди-вя-вах по-ди-вя-вах-ме
2 лице по-ди-вя-ва-ше по-ди-вя-вах-те
3 лице по-ди-вя-ва-ше по-ди-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице подивявал съм подивявала съм подивявало съм подивявали сме
2 лице подивявал си подивявала си подивявало си подивявали сте
3 лице подивявал е подивявала е подивявало е подивявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях подивявал бях подивявала бях подивявало бяхме подивявали
2 лице беше подивявал беше подивявала беше подивявало бяхте подивявали
3 лице беше подивявал беше подивявала беше подивявало бяха подивявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще подивявам ще подивяваме
2 лице ще подивяваш ще подивявате
3 лице ще подивява ще подивяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм подивявал ще съм подивявала ще съм подивявало ще сме подивявали
2 лице ще си подивявал ще си подивявала ще си подивявало ще сте подивявали
3 лице ще е подивявал ще е подивявала ще е подивявало ще са подивявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да подивявам щяхме да подивяваме
2 лице щеше да подивяваш щяхте да подивявате
3 лице щеше да подивява щяха да подивяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм подивявал щях да съм подивявала щях да съм подивявало щяхме да сме подивявали
2 лице щеше да си подивявал щеше да си подивявала щеше да си подивявало щяхте да сте подивявали
3 лице щеше да е подивявал щеше да е подивявала щеше да е подивявало щяха да са подивявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице подивявал съм подивявала съм подивявало съм подивявали сме
2 лице подивявал си подивявала си подивявало си подивявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице подивявал съм подивявала съм подивявало съм подивявали сме
2 лице подивявал си подивявала си подивявало си подивявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм подивявал била съм подивявала било съм подивявало били сме подивявали
2 лице бил си подивявал била си подивявала било си подивявало били сте подивявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да подивявам щяла съм да подивявам щяло съм да подивявам щели сме да подивяваме
2 лице щял си да подивяваш щяла си да подивяваш щяло си да подивяваш щели сте да подивявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм подивявал щяла съм да съм подивявала щяло съм да съм подивявало щели сме да сме подивявали
2 лице щял си да си подивявал щяла си да си подивявала щяло си да си подивявало щели сте да сте подивявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих подивявал бих подивявала бих подивявало бихме подивявали
2 лице би подивявал би подивявала би подивявало бихте подивявали
3 лице би подивявал би подивявала би подивявало биха подивявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-ди-вя-вай по-ди-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ди-вя-вал
непълен член по-ди-вя-ва-лия
пълен член по-ди-вя-ва-ли-ят
женски род по-ди-вя-ва-ла
членувано по-ди-вя-ва-ла-та
среден род по-ди-вя-ва-ло
членувано по-ди-вя-ва-ло-то
множествено число по-ди-вя-ва-ли
членувано по-ди-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ди-вя-вал
женски род по-ди-вя-ва-ла
среден род по-ди-вя-ва-ло
множествено число по-ди-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ди-вя-ващ
непълен член по-ди-вя-ва-щия
пълен член по-ди-вя-ва-щи-ят
женски род по-ди-вя-ва-ща
членувано по-ди-вя-ва-ща-та
среден род по-ди-вя-ва-що
членувано по-ди-вя-ва-що-то
множествено число по-ди-вя-ва-щи
членувано по-ди-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

по-ди-вя-вай-ки