поданство

Речник на българския език

по̀данство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. по̀данства, ср. Принадлежност към определена държава, която изисква подчинение на законите ѝ гражданство.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • поданству
  • подънство
  • подънству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-дан-с-т-во
членувано по-дан-с-т-во-то
мн.ч. по-дан-с-т-ва
членувано по-дан-с-т-ва-та