гражданство

Речник на българския език

гра̀жданство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Поданство. Българско гражданство.
2. Жителите на един град като цяло. Нашето гражданство няма да забрави това.

Грешни изписвания (3)

  • гражданству
  • граждънство
  • граждънству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. граж-дан-с-т-во
членувано граж-дан-с-т-во-то
мн.ч. граж-дан-с-т-ва
членувано граж-дан-с-т-ва-та