поголовен

Речник на българския език

поголо̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

поголо̀вна, поголо̀вно, мн. поголо̀вни, прил. Който засяга всички и всичко; масов.

Грешни изписвания (7)

  • поголовин
  • погуловен
  • погуловин
  • пуголовен
  • пуголовин
  • пугуловен
  • пугуловин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-го-ло-вен
непълен член по-го-лов-ния
пълен член по-го-лов-ни-ят
ж. р. по-го-лов-на
членувано по-го-лов-на-та
ср. р. по-го-лов-но
членувано по-го-лов-но-то
мн. ч. по-го-лов-ни
членувано по-го-лов-ни-те