повест

Речник на българския език

по̀вест съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

повестта̀, мн. по̀вести, ж. Произведение в проза с по-опростен сюжет от романа, но по-усложнен от разказа.

Грешни изписвания (1)

  • повист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-вест
членувано по-вест-та
мн.ч. по-вес-ти
членувано по-вес-ти-те
звателна форма