поверителен

Речник на българския език

поверѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

поверѝтелна, поверѝтелно, мн. поверѝтелни, прил. Достъпен на определен кръг лица; таен, секретен. Поверителни сведения.
същ. поверѝтелност, поверителността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • поверителин
  • поверитилен
  • поверитилин
  • повирителен
  • повирителин
  • повиритилен
  • повиритилин
  • пуверителен
  • пуверителин
  • пуверитилен
  • пуверитилин
  • пувирителен
  • пувирителин
  • пувиритилен
  • пувиритилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-ве-ри-те-лен
непълен член по-ве-ри-тел-ния
пълен член по-ве-ри-тел-ни-ят
ж. р. по-ве-ри-тел-на
членувано по-ве-ри-тел-на-та
ср. р. по-ве-ри-тел-но
членувано по-ве-ри-тел-но-то
мн. ч. по-ве-ри-тел-ни
членувано по-ве-ри-тел-ни-те