доверителен

Речник на българския език

доверѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

доверѝтелна, доверѝтелно, мн. доверѝтелни, прил. В който се проявява доверие към някого, че ще запази нещо в тайна. Доверителен разговор. Доверителен тон.
същ. доверѝтелност, доверителността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • доверителин
  • доверитилен
  • доверитилин
  • довирителен
  • довирителин
  • довиритилен
  • довиритилин
  • дуверителен
  • дуверителин
  • дуверитилен
  • дуверитилин
  • дувирителен
  • дувирителин
  • дувиритилен
  • дувиритилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-ве-ри-те-лен
непълен член до-ве-ри-тел-ния
пълен член до-ве-ри-тел-ни-ят
ж. р. до-ве-ри-тел-на
членувано до-ве-ри-тел-на-та
ср. р. до-ве-ри-тел-но
членувано до-ве-ри-тел-но-то
мн. ч. до-ве-ри-тел-ни
членувано до-ве-ри-тел-ни-те