поблазня

Речник на българския език

1. поблазня преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поблазнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице поб-лаз-ня поб-лаз-ним
2 лице поб-лаз-ниш поб-лаз-ни-те
3 лице поб-лаз-ни поб-лаз-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице поб-лаз-них поб-лаз-них-ме
2 лице поб-лаз-ни поб-лаз-них-те
3 лице поб-лаз-ни поб-лаз-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице поб-лаз-нех поб-лаз-нех-ме
2 лице поб-лаз-не-ше поб-лаз-нех-те
3 лице поб-лаз-не-ше поб-лаз-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поблазнил съм поблазнила съм поблазнило съм поблазнили сме
2 лице поблазнил си поблазнила си поблазнило си поблазнили сте
3 лице поблазнил е поблазнила е поблазнило е поблазнили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поблазнил бях поблазнила бях поблазнило бяхме поблазнили
2 лице беше поблазнил беше поблазнила беше поблазнило бяхте поблазнили
3 лице беше поблазнил беше поблазнила беше поблазнило бяха поблазнили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поблазня ще поблазним
2 лице ще поблазниш ще поблазните
3 лице ще поблазни ще поблазнят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поблазнил ще съм поблазнила ще съм поблазнило ще сме поблазнили
2 лице ще си поблазнил ще си поблазнила ще си поблазнило ще сте поблазнили
3 лице ще е поблазнил ще е поблазнила ще е поблазнило ще са поблазнили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поблазня щяхме да поблазним
2 лице щеше да поблазниш щяхте да поблазните
3 лице щеше да поблазни щяха да поблазнят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поблазнил щях да съм поблазнила щях да съм поблазнило щяхме да сме поблазнили
2 лице щеше да си поблазнил щеше да си поблазнила щеше да си поблазнило щяхте да сте поблазнили
3 лице щеше да е поблазнил щеше да е поблазнила щеше да е поблазнило щяха да са поблазнили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поблазнел съм поблазнела съм поблазнело съм поблазнели сме
2 лице поблазнел си поблазнела си поблазнело си поблазнели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поблазнил съм поблазнила съм поблазнило съм поблазнили сме
2 лице поблазнил си поблазнила си поблазнило си поблазнили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поблазнил била съм поблазнила било съм поблазнило били сме поблазнили
2 лице бил си поблазнил била си поблазнила било си поблазнило били сте поблазнили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поблазня щяла съм да поблазня щяло съм да поблазня щели сме да поблазним
2 лице щял си да поблазниш щяла си да поблазниш щяло си да поблазниш щели сте да поблазните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поблазнил щяла съм да съм поблазнила щяло съм да съм поблазнило щели сме да сме поблазнили
2 лице щял си да си поблазнил щяла си да си поблазнила щяло си да си поблазнило щели сте да сте поблазнили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поблазнил бих поблазнила бих поблазнило бихме поблазнили
2 лице би поблазнил би поблазнила би поблазнило бихте поблазнили
3 лице би поблазнил би поблазнила би поблазнило биха поблазнили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
поб-лаз-ни поб-лаз-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род поб-лаз-нен
непълен член поб-лаз-не-ния
пълен член поб-лаз-не-ни-ят
женски род поб-лаз-не-на
членувано поб-лаз-не-на-та
среден род поб-лаз-не-но
членувано поб-лаз-не-но-то
множествено число поб-лаз-не-ни
членувано поб-лаз-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род поб-лаз-нил
непълен член поб-лаз-ни-лия
пълен член поб-лаз-ни-ли-ят
женски род поб-лаз-ни-ла
членувано поб-лаз-ни-ла-та
среден род поб-лаз-ни-ло
членувано поб-лаз-ни-ло-то
множествено число поб-лаз-ни-ли
членувано поб-лаз-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род поб-лаз-нел
женски род поб-лаз-не-ла
среден род поб-лаз-не-ло
множествено число поб-лаз-не-ли

2. поблазня — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поблазня е производна форма на поблазням (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. поблазня — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поблазня е производна форма на поблазням (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. поблазня — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поблазня е производна форма на поблазням (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).