поблазнил е

Речник на българския език

1. поблазнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поблазнил е е производна форма на поблазня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поблазнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поблазнил е е производна форма на поблазня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).