плачлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
плачлѝва, плачлѝво, мн. плачлѝви, прил.
1. Който плаче често или безпричинно. Плачливо дете.
2. В който се съдържа плач. Плачлив глас.
същ. плачлѝвост, плачливостта̀, ж.
1. Който плаче често или безпричинно. Плачливо дете.
2. В който се съдържа плач. Плачлив глас.
същ. плачлѝвост, плачливостта̀, ж.
Грешни изписвания (3)
- плъчлив
- плачлиф
- плъчлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | плач-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | плач-ли-вия | ||
| пълен член | плач-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | плач-ли-ва | ||
| членувано | плач-ли-ва-та | ||
| ср. р. | плач-ли-во | ||
| членувано | плач-ли-во-то | ||
| мн. ч. | плач-ли-ви | ||
| членувано | плач-ли-ви-те | ||