1.
пла̀дне
—
съществително име, среден род
(тип 65)
Значение
ср., само ед.
1. Средата на деня, когато слънцето е най-високо на небосвода; обед. Наближаваше пладне.
2. Диал. Обед.
• Ден до пладне. — Много кратко време.
• Ще видя звезди по пладне. — Предстои ми голямо изпитание или трудности.
1. Средата на деня, когато слънцето е най-високо на небосвода; обед. Наближаваше пладне.
2. Диал. Обед.
• Ден до пладне. — Много кратко време.
• Ще видя звезди по пладне. — Предстои ми голямо изпитание или трудности.
Грешни изписвания (1)
- пладни
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | плад-не | |
|---|---|---|
| членувано | плад-не-то | |
| мн.ч. | плад-не-та | |
| членувано | плад-не-та-та |
2.
пла̀дне
—
наречие
(тип 188)
Значение
ср., само ед.
1. Средата на деня, когато слънцето е най-високо на небосвода; обед. Наближаваше пладне.
2. Диал. Обед.
• Ден до пладне. — Много кратко време.
• Ще видя звезди по пладне. — Предстои ми голямо изпитание или трудности.
1. Средата на деня, когато слънцето е най-високо на небосвода; обед. Наближаваше пладне.
2. Диал. Обед.
• Ден до пладне. — Много кратко време.
• Ще видя звезди по пладне. — Предстои ми голямо изпитание или трудности.
Грешни изписвания (1)
- пладни