обед

Речник на българския език

о̀бед съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀беди, (два) о̀беда, м.
1. Основно хранене в средата на деня. Каня те на обед.
2. Храната, приготвена за това ядене. Обедът беше много вкусен.
3. Времето, когато се извършва това хранене; пладне. Около обед ще те чакам пред киното.
прил. о̀беден, о̀бедна, о̀бедно, мн. о̀бедни (в 1 и 3 знач.). Обедна почивка. Обедна среща.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • обет
  • обит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обед
непълен член обе-да
пълен член обе-дът
мн.ч. обе-ди
членувано обе-ди-те
бройна форма обе-да
звателна форма