плавник

Речник на българския език

пла̀вник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. пла̀вници, (два) пла̀вника, м.
1. Орган на движението у водните животни.
2. Гумено приспособление, наподобяващо орган за движение при водните животни, което се обува върху ходилата и подпомага плуването на хората.

Грешни изписвания (1)

  • плавнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плав-ник
непълен член плав-ни-ка
пълен член плав-ни-кът
мн.ч. плав-ни-ци
членувано плав-ни-ци-те
бройна форма плав-ни-ка
звателна форма