пискюл

Речник на българския език

пискю̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пискю̀ли, (два) пискю̀ла, м. Завързани за снопче ресни, конци и др. Два едри пискюла красяха коня му.

Грешни изписвания (1)

  • пескюл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пис-кюл
непълен член пис-кю-ла
пълен член пис-кю-лът
мн.ч. пис-кю-ли
членувано пис-кю-ли-те
бройна форма пис-кю-ла
звателна форма