медальон

Речник на българския език

медальо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. медальо̀ни, (два) медальо̀на, м.
1. Окачено на верижка ювелирно изделие с кръгла или плоска кутийка, в която може да се поставя скъпа вещ.
2. Спец. Леко изпъкнал орнамент в кръгла или овална рамка.
3. Ястие от пържено месо на кръгчета с подправки. Телешки медальон с гъби.

Грешни изписвания (3)

  • медъльон
  • мидальон
  • мидъльон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-да-льон
непълен член ме-да-льо-на
пълен член ме-да-льо-нът
мн.ч. ме-да-льо-ни
членувано ме-да-льо-ни-те
бройна форма ме-да-льо-на
звателна форма