пикник

Речник на българския език

пѝкник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. пѝкници, (два) пѝкника, м. Разходка с угощаване на открито в компания.

Грешни изписвания (1)

  • пикнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пик-ник
непълен член пик-ни-ка
пълен член пик-ни-кът
мн.ч. пик-ни-ци
членувано пик-ни-ци-те
бройна форма пик-ни-ка
звателна форма