пѝкник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. пѝкници, (два) пѝкника, м. Разходка с угощаване на открито в компания.
Грешни изписвания (1)
- пикнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пик-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | пик-ни-ка | |
| пълен член | пик-ни-кът | |
| мн.ч. | пик-ни-ци | |
| членувано | пик-ни-ци-те | |
| бройна форма | пик-ни-ка | |
| звателна форма | — | |