пиаца

Речник на българския език

пиа̀ца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пиа̀ци, ж.
1. Остар. Площад.
2. Място, където се наема превозно средство.
3. Място, където се наемат работници.

Грешни изписвания (3)

  • пеаца
  • пеацъ
  • пиацъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-а-ца
членувано пи-а-ца-та
мн.ч. пи-а-ци
членувано пи-а-ци-те
звателна форма