1.
пѐчен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
пѐчена, пѐчено, мн. пѐчени, прил.
1. Който е приготвен чрез печене. Печено пиле. Печено прасенце.
2. Прен. Жарг. Много добър, много опитен. Печен човек.
1. Който е приготвен чрез печене. Печено пиле. Печено прасенце.
2. Прен. Жарг. Много добър, много опитен. Печен човек.
Грешни изписвания (1)
- печин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | пе-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | пе-че-ния | ||
| пълен член | пе-че-ни-ят | ||
| ж. р. | пе-че-на | ||
| членувано | пе-че-на-та | ||
| ср. р. | пе-че-но | ||
| членувано | пе-че-но-то | ||
| мн. ч. | пе-че-ни | ||
| членувано | пе-че-ни-те | ||
2. печен — мин. страд. прич. м. р.
печен е производна форма на пека (мин. страд. прич. м. р.).