печено

Речник на българския език

1. пѐчено — наречие (тип 188) редактиране

Значение

ср., само ед. Месо, изпечено на фурна или на скара. Сервираха ни печено.

Грешни изписвания (3)

  • печену
  • печино
  • печину

2. печено — ср. р.

печено е производна форма на печен (ср. р.).

3. печено — мин. страд. прич. ср. р.

печено е производна форма на пека (мин. страд. прич. ср. р.).

Връзки