пестил

Речник на българския език

1. пестѝл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Варени плодове, които се изсушават на ивици.
Правя на пестил.Разг. Смазвам от бой.

Грешни изписвания (1)

  • пистил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пес-тил
непълен член пес-ти-ла
пълен член пес-ти-лът
мн.ч. пес-ти-ли
членувано пес-ти-ли-те
бройна форма пес-ти-ла
звателна форма

2. пестил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пестил е производна форма на пестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пестил — мин. деят. св. прич. м. р.

пестил е производна форма на пестя (мин. деят. св. прич. м. р.).