пестилите

Речник на българския език

1. пестилите — мн. ч. членувано

пестилите е производна форма на пестил (мн. ч. членувано).

2. пестилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

пестилите е производна форма на пестя (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).