песогла̀вец
—
съществително име, мъжки род
(тип 8a)
Значение
мн. песогла̀вци, м.
1. В митологията — същество с тяло на човек и глава на куче.
2. Вид маймуна.
3. Прен. Човек, който е укоряван за деянията си.
1. В митологията — същество с тяло на човек и глава на куче.
2. Вид маймуна.
3. Прен. Човек, който е укоряван за деянията си.
Грешни изписвания (7)
- песоглавиц
- песуглавец
- песуглавиц
- писоглавец
- писоглавиц
- писуглавец
- писуглавиц
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | пе-сог-ла-вец | |
---|---|---|
непълен член | пе-сог-ла-ве-ца | |
пълен член | пе-сог-ла-ве-цът | |
мн.ч. | пе-сог-лав-ци | |
членувано | пе-сог-лав-ци-те | |
бройна форма | пе-сог-лав-ци | |
звателна форма | пе-сог-ла-ве-цо |