песоглавец

Речник на българския език

песогла̀вец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. песогла̀вци, м.
1. В митологията — същество с тяло на човек и глава на куче.
2. Вид маймуна.
3. Прен. Човек, който е укоряван за деянията си.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • песоглавиц
  • песуглавец
  • песуглавиц
  • писоглавец
  • писоглавиц
  • писуглавец
  • писуглавиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-сог-ла-вец
непълен член пе-сог-ла-ве-ца
пълен член пе-сог-ла-ве-цът
мн.ч. пе-сог-лав-ци
членувано пе-сог-лав-ци-те
бройна форма пе-сог-лав-ци
звателна форма пе-сог-ла-ве-цо