перигей

Речник на българския език

перигѐй съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

перигѐят, перигѐя, мн. перигѐи, (два) перигѐя, м. Спец. Най-близката до Земята точка от орбитата на Луната или на изкуствен спътник.

Грешни изписвания (3)

  • перегей
  • пирегей
  • пиригей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ри-гей
непълен член пе-ри-гея
пълен член пе-ри-ге-ят
мн.ч. пе-ри-геи
членувано пе-ри-ге-и-те
бройна форма пе-ри-гея
звателна форма