парно

Речник на българския език

1. парно — съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пар-но
членувано пар-но-то
мн.ч. —
членувано —

2. парно — ср. р.

парно е производна форма на парен (ср. р.).

Връзки