панегирик

Речник на българския език

панегирѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. панегирѝци, (два) панегирѝка, м.
1. Вид литературно произведение, в което се възхвалява изтъкнато държавно лице (в гръцката и римската литература) или църковен деятел, светец.
2. Прен. Прекалена похвала, славословие, незаслужена възхвала.
прил. панегирѝчен, панегирѝчна, панегирѝчно, мн. панегирѝчни.

Грешни изписвания (7)

  • панегерик
  • панигерик
  • панигирик
  • пънегерик
  • пънегирик
  • пънигерик
  • пънигирик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-не-ги-рик
непълен член па-не-ги-ри-ка
пълен член па-не-ги-ри-кът
мн.ч. па-не-ги-ри-ци
членувано па-не-ги-ри-ци-те
бройна форма па-не-ги-ри-ка
звателна форма