палешник

Речник на българския език

па̀лешник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. па̀лешници, (два) па̀лешника, м. Остар. Желязна част от рало, която разравя земята; лемеж.

Грешни изписвания (3)

  • палешнек
  • палишнек
  • палишник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-леш-ник
непълен член па-леш-ни-ка
пълен член па-леш-ни-кът
мн.ч. па-леш-ни-ци
членувано па-леш-ни-ци-те
бройна форма па-леш-ни-ка
звателна форма